Вчера вечерта бях поканена на един офлайн дебат с участието на едни онлайн хора, които отстояват своите онлайн и офлайн каузи. Хора активисти, които не се страхуват да заемат своята гражданска позиция. Тази среща беше изключетелно полезна за всички нас, които инициираме граждански кампании онлайн и се борим за постигането на резултати офлайн.
Интернет като медиа или като пространство, където съжителстват различни медийни форми има огромен потенциал и възможности, които ние можем да използваме, за да постигнем желаните от нас промени в обществото и общественото мислене. Колкото и понякога всичко да ни се струва супер обезкуражаващо, вчера видяхме хора и организации, които успешно реализират граждански действия в глобалната мрежа и постигат положителен ефект извън нея.
Заедно с организаторите на събитието от БлуЛинк и представители на значими граждански инициативи в интернет като Константин Павлов - Комитата (кампания срещу следенето в Интернет, блогосфера - komitata.blogspot.com; Politicat), Ралица Ковачева (онлайн журналистика - проектите EUINSIDE и Ре:ТВ), Янина Танева (граждански онлайн кампании: Да спасим Иракли, Да спасим Странджа, коалиция "За да остане природа в България"), Иво Делин от Сдружение Велоеволюция (успешен диалог със Столична община за изграждане на велосипедна инфраструктура и проекта Велосипедна Информационна карта), Павел Антонов (журналист и член на УС на БлуЛинк), както и всички присъстващи в залата споделихме своя опит, успехи и премеждия по пътя към изграждането на онлайн гражданско общество.
Въпросите с които аз си тръгнах оттам, всъщност ме накараха да седна и да напиша тези няколко думи за тази среща.
Дали ние хората, не се разглезихме от новите интернет технологии, с приложенията от типа Web 2.0, като социалните мрежи и свикнахме да сме активни само на click бутона в тях? Имаме ли още някъде в себе си частица от нашия личен action бутон в реалния ни офлайн свят? Дали времето все не ни достига, за да се покажем открито със собствените си лица, мисли и действия? Още ли се страхуваме от спиралата на мълчанието? Използваме ли удобната онлайн активност, за да скрием офлайнната си неангажираност? И къде точно е пресечната точка между двата свята?
И докато си мислим върху отговорите, предлагам да продължим да търсим начини да бъдем, колкото повече онлайн, толкова повече и офлайн. Животът е толкова е прекрасен, и няма друга като нашата планета Земя (поне засега.....)!
http://streamer.bg/en/206/filmpage.go
